БГНЕС НА ЧЕТВЪРТ ВЕК - Любчо Нешков: Новината отново ще бъде скъпа

25-годишнината на информационна агенция БГНЕС събра в София журналисти от различни медии, политически анализатори и социолози, икономисти, учени, представители на бизнеса и на културните среди и дипломати.

Четвърт век след създаването си БГНЕС отбеляза годишнината с равносметка за пътя, който агенцията е извървяла, но и с поглед към промените в журналистиката и информационната среда. По време на празничната вечер приветствия към гостите отправиха уважаваният преподавател от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет проф. д-р Симеон Василев и бившият командир на ВВС и началник на отбраната ген. Константин Попов, а основателят и собственик на БГНЕС Любчо Нешков постави акцент върху продължаващата трансформация на агенцията.

„Преди 18 месеца БГНЕС започна пълната си трансформация – редакционно, организационно и инфраструктурно. Защо? Защото ако не бяхме тръгнали по този път, в момента нямаше да ни има“, каза основателят на агенцията.

По думите му промяната е продиктувана от дълбоката трансформация на медийната среда и начина, по който днес се създава и разпространява информация.

„Само преди 7-8 месеца милиарди хора, милиарди, всеки ден използваха една платформа – Уикипедия. Днес тя не съществува, приятели. Тя е в небитието. Тя е унищожена от тези, които я създадоха, и от тези, които създават новия свят“, заяви Нешков.

Той постави въпроса и за стойността на новината в среда, в която информацията се разпространява за секунди и достига до аудиторията през множество канали.

„Най-ценното е новината. Да. Обаче днес най-ценното е най-евтиното. Най-ценното в нашата професия вече не е ваше притежание. Тя се разпространява до когото си поиска по света абсолютно безплатно“, каза той.

Според Нешков отговорът на тази промяна не е отстъпление, а търсене на нов модел.

Проф. Симеон Василев: Проверката на фактите остава в основата на журналистиката

Преди Любчо Нешков към екипа на БГНЕС се обърна проф. Симеон Василев. В речта си той постави акцент върху един от фундаментите на журналистиката – проверката на фактите.

Проф. Василев припомни думите на древногръцкия историк Тукидид, според когото събитията трябва да бъдат разказвани не според слухове, а след проверка на свидетелствата и фактите. „Не ви ли се струва, че всичко това, което той е написал, е валидно и за началото на XXI век? Естествено, този въпрос е абсолютно риторичен“, каза проф. Василев.

По думите му този принцип е особено важен в епохата на интернет, социалните мрежи и изкуствения интелект, когато скоростта на разпространение на информацията непрекъснато се увеличава. Проф. Василев определи 25-годишнината на БГНЕС като повод за равносметка не само за агенцията, но и за журналистиката като професия.

„25 години е един много сериозен повод да се спираме, да осмислим това, което се прави в сферата на журналистиката и конкретно за информационната агенция“, каза проф. Василев.

Той пожела на екипа на БГНЕС през следващите 25 години да запази „същото себеотрицание, същия характер“, които според него са необходими за журналистическата професия.

Ген. Константин Попов: БГНЕС е ориентир в едно объркано и несигурно време

Ген. Константин Попов открои две основни причини, поради които присъствието му на празника на агенцията е особено важно.

„Първата причина е, че всяко едно добро дело, всяка една добре свършена работа, всяка една работа, замислена и предадена като кауза, заслужава подкрепа, одобрение, заслужава да служи за добър пример, такъв какъвто е екипът на господин Нешков“, каза Попов. 

По думите му втората причина е свързана с времето, в което живеем.

„Ние всички живеем в едни доста интересни, сложни, динамични, буреносни времена, когато понякога може и да се пообъркаме. Виждаме различна информация, различни идеи и тази несигурност ни кара да се чувстваме стресирани. А всички имаме нужда от малко повече добро настроение, от добри думи, от добър пример, от добри идеи, от усмивки, от малко повече щастие и позитивизъм“, заяви той.

Попов обърна внимание и на международната обстановка, като посочи, че светът се намира в период на сериозни геополитически и икономически промени.

„Тези процеси наистина изискват много от нас и ни трябва ориентир. Така, както на капитана на една лодка, на един кораб, на екипажа му трябва ориентир, който да погледне, да види звездите, да знае накъде да отива, накъде да води екипажа, лодката, така че да отиде до един сигурен бряг. Такъв е екипът на БГНЕС“, заяви Попов.

25 години новини, снимки и истории

На 29 септември 2026 г. БГНЕС навърши 25 години. Агенцията започва работа през 2001 г. като информационна агенция за България и света.

За този период начинът, по който се създават, разпространяват и потребяват новини, се променя – от първите години на интернет през социалните мрежи и видеото до навлизането на изкуствения интелект.

Работата на агенцията обаче остава свързана с основната задача на информационната журналистика – да събира, проверява и предоставя информация.

Днес редакцията работи денонощно с журналисти, репортери, фоторепортери, оператори и кореспонденти в страната. Информационният продукт включва новини, снимки, видео, интервюта, анализи, графики и специални проекти.

През 25-те години БГНЕС отразява политически промени, избори, протести, кризи, международни събития, войни, природни бедствия, спорт и култура. Зад всяко от тези събития стоят журналисти, репортери, фоторепортери и оператори, работили в постоянно променяща се медийна среда.

В продължение на четвърт век агенцията работи при смяна на правителства, президенти, парламенти и политически поколения. За една информационна агенция независимостта се показва най-вече в начина, по който се работи с информацията – в разграничаването на фактите от коментара и в отговорността към информацията, която достига до други медии, институции и обществеността.

Новината е краткотрайна, но снимката, репортажът или проверената информация могат да останат дълго след самото събитие.

През последните години БГНЕС разви и собствена продукция в областта на документалното кино. Тя допълва ежедневната новинарска работа с по-продължително изследване на теми, които изискват документи, свидетелства и интервюта. Сред проектите на агенцията са документални филми, посветени на историята на Македонската патриотична организация, началото на ВМРО, политическите процеси на Балканите и наследството на Тито и Югославия.

Един от резултатите от четвърт век журналистическа работа е натрупаният архив от текстове, фотографии и видеоматериали. Днес част от този архив се подрежда и дигитализира, така че събитията от началото на XXI век да могат да бъдат проследявани и чрез оригиналните материали, създадени от журналистите на агенцията.

Медийната среда през 2026 г. е различна от тази през 2001 г. Новините се разпространяват за секунди, социалните мрежи променят информационния поток, а изкуственият интелект поставя нови въпроси пред създаването и проверката на съдържание. Но основната работа остава същата – да бъде установено какво се е случило, информацията да бъде проверена и след това да бъде разказана.

Четвърт век след създаването си БГНЕС гледа към следващите 25 години с заявка за продължаваща трансформация.

„Тази промяна ни изпълва с много надежда и с една нова пътека, която ще бъде много вълнуваща за всички нас, защото ще я извървим заедно“, каза Любчо Нешков по време на празничната вечер.

И докато информационната среда продължава да се променя, задачата пред журналистиката остава една – да бъде там, където се случва събитието, да провери фактите и да ги разкаже.